1 Chronicles 16
1 Така внесоха Божия ковчег и го положиха сред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред Бога.
2 Когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и мирните жертви, благослови народа в ГОСПОДНЕТО име.
3 И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израил, на всеки по един хляб, по една мръвка месо и по един наниз сухо грозде.
4 И определи някои от левитите да служат пред ГОСПОДНИЯ ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят ГОСПОДА, Израилевия Бог:
5 първия, Асаф; втория, Захария; после Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванайя, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;
6 а свещениците Ванайя и Яазиил — с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.
7 Тогава, в онзи ден, Давид за пръв път нареди славословенето на ГОСПОДА чрез Асаф и братята му с тези думи:
8 Славословете ГОСПОДА; призовавайте името Му; възвестявайте между народите делата Му.
9 Пейте Му и Го възпявайте с псалми; говорете за всичките Му чудни дела.
10 Хвалете се с Неговото свято име; нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА.
11 Търсете ГОСПОДА и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.
12 Помнете пречудните дела, които е извършил, знаменията Му и постановленията, излезли из устата Му.
13 Вие, потомство на Неговия слуга Израил, синове Яковови, избрани Негови.
14 Той е ГОСПОД, Бог наш; съдът Му е по целия свят.
15 Помнете винаги завета Му, словото, което заповяда на хиляда поколения,
16 завета, който сключи с Авраам, и клетвата Му към Исаак,
17 която и утвърди на Яков за наредба, на Израил за вечен завет,
18 като каза: На тебе ще дам Ханаанската земя за дял на наследството ви,
19 когато бяхте малцина на брой, малцина и пришълци в нея,
20 и когато прехождаха от народ в народ и от едно царство в други народи.
21 Не остави никого да им навреди; ей, заради тях царе изобличи,
22 като каза: Да не се допирате до помазаните Ми и да не сторите зло на пророците Ми.
23 Пейте на ГОСПОДА, жители на целия свят; благовествайте от ден на ден спасението Му.
24 Възвестете между народите славата Му, между всички племена — чудните Му дела.
25 Защото ГОСПОД е велик и твърде достоен за хвала и за страхопочитание повече от всички богове.
26 Защото всички богове на племената са суетни, а ГОСПОД създаде небесата.
27 Слава и великолепие са пред Него, сила и радост на мястото Му.
28 Отдайте на ГОСПОДА вие, семейства на племената, отдайте на ГОСПОДА слава и сила.
29 Отдайте на ГОСПОДА славата, дължима на името Му; донесете принос и влезте пред Него; поклонете се на ГОСПОДА с великолепие свято.
30 Треперете пред Него, жители на целия свят; защото вселената е утвърдена и не може да се поклати.
31 Да се веселят небесата и да се радва светът; и да казват между народите: ГОСПОД царува.
32 Да бучи морето и всичко, което е в него; нека се радват полетата и всичко, което е в тях.
33 Тогава ще се радват пред ГОСПОДА дърветата на дъбравата; защото иде да съди света.
34 Славословете ГОСПОДА, защото е благ, защото милостта Му е до века;
35 и кажете: Спаси ни, Боже на спасението ни, събери ни и ни избави от народите, за да славословим святото Ти име и да тържествуваме в Твоята хвала.
36 Благословен да бъде ГОСПОД, Бог Израилев, отвека и довека. И целият народ каза: Амин! И възхвалиха ГОСПОДА.
37 Тогава Давид остави там, пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, Асаф и братята му, за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;
38 остави и Овид-едом и братята му, шестдесет и осем души; също и Овид-едом, Едутуновия син, и Оса за вратари;
39 и свещеника Садок и братята му, свещениците, пред ГОСПОДНЯТА скиния на високото място, което беше в Гаваон,
40 за да принасят всеизгаряне на ГОСПОДА върху жертвеника за всеизгарянията винаги сутрин и вечер, точно според както е писано в закона, който ГОСПОД даде на Израил;
41 и с тях постави Еман, Едутун и другите, определени по име, които бяха избрани да славословят ГОСПОДА, защото Неговата милост е до века;
42 и при тях, т. е. при Еман и Едутун, имаше тръби и кимвали за онези, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.
43 И така, целият народ си отиде, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.